Психолог, Психотерапевт, Психиатър и разликата помежду им


1 min read


     В следващите редове ще се опитаме да разясним основните разлики между специалностите, имащи отношение към психичното здраве. Като специалисти в сферата на психологията често се налага да разясняваме каква е разликата между психолог, психоконсултант, психиатър и психотерапевт. Толкова много психо само в няколко думи, затова нека започнем да ги разясняваме една по една, започвайки от може би най-широко ползваното понятие - психолог.

Психолог е всеки придобил бакалавърска степен по психология. Това не е медицинско образование и следователно лицето не е лекар, и не третира страданието с медикаменти. Психолозите ползват различни тестове и могат да направят оценка или да изготвят хипотези за различни поведенчески и личностови характеристики. Освен споменатите тестове те биха могли да приложат различни стилове на интервюиране и да изготвят своето становище, което да послужи за следващото ви насочване към съответния специалист. Провеждането на специализирана и задълбочена терапия от страна на психолог е неприемливо от етична гледна точка.

Психоконсултант на практика е човек, изпълняващ функциите на психолога, описани по-горе. Каква е разликата тогава? Добър въпрос. Както вече споменахме “Психолог” е най-широкото, от разглежданите в този текст понятия. То позволява работа в сфери като социологията, образованието, различни позиции в обществения сектор, връзки с обществеността, подбор на кадри, човешки ресурси и пр.. Психоконсултантът от своя страна е специалист фокусиран върху работата с индивидуални клиенти, личностово развитие, мотивация, емоционална интелигентност, асертивност и пр.. На практика това са хора посветили професионалното си развитие на задълбоченото познание на човешката психика и душевност. Много често са магистри по психология,  специализиращи към различни парадигми, където продължават, подобряването на своята квалификация по определена методика. Те, за разлика от психолозите, биха могли да провеждат психотерапевтични сесии под супервизията на акредитиран психотерапевт и спазвайки конкретни изисквания. След успешното завършване на своята специализация могат да станат психотерапевти.

Психиатърът е лекар. Като такъв неговият подход към проблемите на човешката психика е медикаментозен. Следвайки медицинския модел, при разбирането на психичните промени, той обяснява тяхното протичане и повлияването им със законите на биологията. Следователно лечението, което той осъществява е предимно чрез лекарства.   

Психотерапевт може да е всеки, от по-горе изброените специалисти, занимаващи се с човешката психика. Важно е да се отбележи, че нито един от тях не е терапевт по подразбиране или само защото има академична степен в “научното поле на Психологията”. Както психологът/ психоконсултантът така и психиатърът имат нужда от допълнително образование и специализация, в някои от специфичните подходи и разбирания за човешката личност. Подобно професионално развитие продължава с години и реализацията му отговаря на много международни стандарти. Веднъж получил акредитацията си психотерапевтът (бил той психолог и психиатър) може да провежда задълбочена и дългосрочна терапия, целяща нормализиране, преодоляване на съответните затруднения и превенция на рецидив, и обратно връщане към абнормното състояние на своя клиент, довело го до предишното страдание. Психотерапевтът на практика работи с цялата гама личностови и поведенчески разстройства, а ако е Психиатър, и с психични разстройства като Деменция, Шизофрения и пр.  

     Важно е да подчертаем, че не всички психолози и психиатри са психотерапевти. Възможно е недобросъвестни лица да се представят за такива (само обучението по психология или медицинската специалност психиатрия не осигурява психотерапевтична квалификация и правоспособност за практикуване на такъв вид терапия).

     От своя страна психотерапевтите се различават помежду си в зависимост от подхода им към човешкото страдание и разбиранията на школата, към която принадлежат. Някои от психотерапевтичните методи са: фамилна терапия, психоанализа, когнитивно-поведенческа терапия, психодрама, краткосрочна терапия, позитивна терапия, и т.н.