Психологическите грешки на умните хора


1 min read


Когнитивните изкривявания са част от нашия живот, без дори да знаем за тях. Те са своеобразни “шаблони” в нашите разсъдък и съзнание – погрешни мисли или идеи, които поддържат негативното възприемане на действителността или спомагат поддържането на негативните емоции. Когнитивни изкривявания могат да бъдат наблюдавани у всеки, но има и начини за преодоляването им. Първата крачка за това е човек да се запознае с тях, а след това да започне да ги забелязва и разпознаваме в ежедневието си.

1. Мислене от типа „всичко или нищо“:

При този начин на мислене виждате нещата в черно-бели категории. Ако представянето ви не е перфектно, възприемате себе си като тотален провал. Нямате степени или нюанси – всичко е или само черно, или само бяло (дихотомно). Всяка грешка се възприема като провал. Този начин на мислене стои в основата на перфекционизма. Това е един нереалистичен начин на мислене, защото в живота не съществуват абсолюти. Мислейки по този начин формираме нереалистични очаквания към света, а и към самите нас, които няма как да се осъществят в действителността. Това мислене често съдържа думи като “никога”, “винаги”, “всеки”. Пример: “Винаги, когато опитам, се провалям!”

2. Свръх-генерализация:

Разглеждате едно-единствено отрицателно събитие като вечен модел на поражения. При това изкривяване се вкопчвате в една единствена негативна развръзка и приемате, че щом веднъж се е случило определено нещастие, то ще се случва винаги и резултатът ще се повтаря постоянно. Пример: “Тази среща беше пълен провал, никога няма да си намеря приятел” – типичен пример за отхвърления човек, който веднъж преживял любовно разочарование, си мисли, че този негативен резултат ще се повтаря винаги.

3. Умствен филтър:

Избирате един отрицателен детайл и предъвквате само него, така че възприятието ви за реалността става по-мрачно, подобно на капка мастило, която оцветява цялата колба с вода. При това когнитивно изкривяване акцента пада върху негативното и игнорираме позитивното – т.е. избирате един негативен детайл, отделяте от контекста и се концентрирате над него, започвайки да виждате и останалата част от картината като негативна. Без значение колко добри и приятни неща са ви се случили днес, само едно малко негативно събитие може да направи деня ви ужасен. Все едно да сте в райската градина, където сами си правите едно ъгълче пустиня и сядате да се мъчите в него.

4. Дисквалифициране на положителното:

Отхвърляне на положителните преживявания, като настоявате, че те „не се броят“ по една или друга причина. По този начин можете да поддържате отрицателно убеждение, което се оборва от всекидневните преживявания. Това се случва, когато отхвърляте положителните си преживявания, най-често за да убедите себе си, че те не са важни или заслужени. Например когато ви похвалят за нещо вие го посрещате с “Не е кой знае какво, голяма работа!”. Омаловажаването краде радостта от успеха ви и като цяло ограбва вашите преживяванията.

5. Скачане към прибързани заключения (предубедени заключения):

Прави се отрицателна интерпретация, макар че няма категорични факти, които убедително подкрепят заключението. Имате предубедени заключения, ако правите прибързани негативни изводи, за които не намирате факти в действителността. Това когнитивно изкривяване има две форми:

Четене на мислипроизволно заключение, че някой реагира отрицателно на вас или си мисли нещо лошо и не си правите труда да проверите така ли е. Това е често срещано когнитивно изкривяване, което е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас или, че би трябвало другите да знаят какво ние мислим, чувстваме или желаем в даден момент. Е, да, ама не! Например, разминавате се с колега, който не ви поздравява и веднага си мислите, че сигурно ви е ядосан, докато той просто може да има тежък ден или да е бил замислен.

Грешката на ясновидецаочаквате, че нещата ще се развият зле и сте убедени, че прогнозата ви е вече установен факт. На това изкривяване се дължи и чувството за безнадеждност и обреченост при депресиите и тревожните разстройства. Например: „Никога няма да се излекувам, животът ми е провален завинаги!“

6. Уголемяване (катастрофизиране) или минимизиране:

Преувеличавате значението на нещата (например ваш фал или нечие чуждо постижение) или неуместно „свивате“ нещата, докато започнат да изглеждат дребни и маловажни (собствените ви желателни качества или несъвършенствата на другия). Това се нарича и „бинокулярен трик“. Катастрофичното мислене е типично за фобиите. Минимизиране (Омаловажаване) – когато подценявате силните си страни, правейки ги незначителни.

7. Емоционални разсъждения:

Приемате, че отрицателните ви емоции задължително отразяват начина, по който стоят нещата наистина: „Чувствам го значи трябва да е вярно“. Това е мислене, при което взимате решения въз основа на емоциите, а не на логиката и обективната действителност. Често срещан ефект е протакането, при което отлагате правенето на нещо, понеже ви изглежда непосилно, което пък ви кара да оставите емоциите да ръководят живота ви. Влизате в порочен кръг – чувствате се зле и отлагате важни за вас неща, което ви кара да се чувствате още по-зле и да мислите дори по-негативно. Например: „Днес не съм в настроение, ще си остана в леглото!“

8. Твърдения „би трябвало“:

Опитвате се да се мотивирате с „би трябвало“ и „не би трябвало“, сякаш трябва да ви шибат с камшик и да ви наказват, преди да може да се очаква от вас да направите нещо. „Трябва“ и „Не трябва“ са от същата категория. Емоционалното последствие е вина, а когато насочвате твърдения „би трябвало“ към другите, изпитвате гняв, фрустрация и негодувание. Това са правила, устойчиви на промяна, по отношение на себе си и останалите. Човек израства с реплики от типа на “Не трябва да правиш така” “Трябва да си изядеш всичко!”, и по този начин приема "трябвакато средство за мотивация на себе си или останалите, но ефекта всъщност е обратен – демотивира ни и имаме чувството, че сме под натиск. Резултатът от това е усещането за вина, неудовлетворение или раздразнение.

9. Етикетиране и погрешно етикетиране:

Това е крайна форма на свръхгенерализация. Вместо да описвате грешката си, вие прикрепяте отрицателен етикет на себе си: „Аз съм неудачник“. Когато нечие чуждо поведение ви дразни, прикрепвате отрицателен етикет на човека: „Той е гадняр“. Погрешното етикетиране включва описване на събитие с език, който е силно оцветен и емоционално зареден. При етикетирането вместо да опишете грешката, вие слагате негативен етикет на себе си или на друг, оценявате по грешките или недостатъците. Например, ако не успеете да свършите нещо на време, се самоопределяте като безотговорен.

10. Персонализация (приемане на всичко лично):

Виждате себе си като причината за някакво отрицателно външно събитие, за което всъщност не сте отговорни. Персонализирането включва поемане на отговорност за неща, които не контролираме. Възприемате себе си като причина за негативни външни събития, без реално да е така. Това когнитивно изкривяване води до ненужни вина и неудовлетворение.


1 Ейбрахам Маслоу, “Мотивация и личност”

Росица Георгиева, “Психотерапията на Карл Роджърс