Най-лошият навик


1 min read

 

 Най-лошият навик – да бъдеш, каквото си


     Домашните любимци нямат избор. Някой влиза в магазина или приюта и взима куче, уж го избира, но всъщност избира живот за него, кучето нищо не избира, никога. Дали да се разхожда в парка или да е вързано в двора? Дали да гризе кокали или да яде суха храна, да отиде на ваканция със семейството или да прекара лятото в града, дали да спи на терасата, или да се бие с други кучета, да се съвкуплява и да има кутрета или не. Всичко е предварително решено за него, няма изход, а то дори не знае. Кляка за да се изсере и си мисли, че взима решение, но дали е така? Въпросът е: другояче ли е за стопанина на кучето? За нас различно ли е? Ние ли правим изборите си? Наистина ли имаме думата или всичко е предрешено, когато сме били родени на дадено място и в определен момент от историята – държава, общество, система от вярвания, религия, социална класа, семейство, ДНК спирала. Родени в местните закони, правила, етичен и морален код на съвремието. Какъв избор имаме по отношение на това? Можем ли някога да се измъкнем от живота, в който сме били родени?

    95% от онова, което сме, на 35 годишна възраст, е набор от заучени реакции и автоматично поведение, тоест нито нарочно, нито случайно, а нещо по средата. Добре е да оставим навика да бъдем каквото сме и да преодолеем емоциите, които предизвикват автоматизацията в живота ни, като за целта трябва да направим някои промени. Това звучи много добре, от философска и теоретична гледна точка, но промяната е трудно нещо, защото и най-малкото може да ни върне в навика. Виждаш някого, отиваш някъде, чуваш или дори помирисваш нещо и се връщаш в обичайните си нагласи, и представи за нещата, обратно в обувките на заученото поведение. Много хора, попадайки в ситуация, реагират несъзнателно на предизвиканите чувства и мисли, първосигнално. Така, оказва се, средата предизвиква емоциите и мислите, и, за да се промени човек трябва да е устойчив на средата си, по-голям от условията ѝ, по-голям от нейните обстоятелствата. 

   Да не реагира емоционално – автоматично, а да започне да го прави рационално – осъзнато. Защото в момента, в който постъпи емоционално, тоест първосигнално, човек се връща обратно. Чувствата са записа на нашето минало и ако те насочват мислите ни, значи мислим както преди. Оставим ли се на това мислене, лесно можем да повярваме, че е съдба и да подчиним реакцията си, действайки съответно на нашето минало.

   Много пъти, на пръв поглед съзнателният ни избор, всъщност е ехо от миналото, защото изправен пред морална дилема, човек обикновено избира онова, на което е научен, а така нареченото обмисляне не променя нещата. Всъщност, реагирайки на мислите и чувствата, предизвикани от стимулите на средата, ние сами очертаваме контурите на собственото си ограничение, от които не можем да излезем и на практика живеем съгласно спомените си 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината.

   В момента, в който решим да се променим, всеки път когато правим промени по отношение на себе си, е добре да се подготвим, защото ще се почувстваме некомфортно. Тогава напускаме познатото и навлизаме в неизвестното. Когато чуя от клиент да казва, че вече не знае кой е, го поздравявам, защото смятам това състояние за добра отправна точка, от която да започне да създава промяната. Да превърне онзи, който иска да бъде, в този, който трябва да е, защото това е човекът, който може да стане. Единственият, който трябва да бъдем е онзи, който можем да сме.

   Първата крачка към промяната може да е бездействие, като просто престанеш да правиш онова, което си правил досега. Да се откажеш от автоматичните си реакции, които по пътя на най-малкото съпротивление, навика и чуждото одобрение обичайно са 95% от поведението ти.

   “Лесно е да се каже” ще възрази някой. Но истината е, че никой не е обещавал да бъде лесно, щастието не е гарантирано, нито ни е обещавано, то е изключение, а не правило. Важното е не дали е лесно, а дали е възможно. Нагласата, че животът ни е даден, за да му се наслаждаваме е погрешна, защото истината е, че ни е даден, за да го преодоляваме. Безпроблемното ежедневие е достъпно за изключително малък процент от човечеството (дори и това е спорно), всички останали трябва да преодолеем деня, себе си и света. Ако станеш сутрин с нагласата, че животът е за преодоляване проблемите ти ще имат изграждаща функция и вечер ще си лягаш доволен, защото си преодолял едно или друго. Приемеш ли обаче заблудата, че животът е за наслада, проблемите ще те потискат и на когото и да препишеш вината за тях, те ще имат разрушителна функция, а ти ще си лягаш неудовлетворен, понеже не си постигнал невъзможното.

   Трудно е просто друга дума за възможно и именно тя прави постиженията ценни, защото само така са изграждащи. В трудностите израстваме, в тях ставаме по-добри от онова, което сме били вчера. Нищо стойностно или значимо не е лесно и така трябва да бъде. Приемайки живота като наслада обаче, предполагаме, че всичко трябва да е лесно и недоволстваме, когато нещата са трудни, страним от тях и собственото си изграждане.

   Творенето за човка е онова, което е плуването за рибата и летенето за птицата, естественото му състояние. Лесно се намира причина, която да го бутне в скута на съдбата и да си кажеш: “Нищо не мога да направя, така било писано”, но изборът е велико нещо и е само негов! Кучето няма избор, пчелата трябва да прави мед. Избери си посока, формулирай мечта, състави списък на първите стъпки, и започни да работиш по тях. Можеш да се измъкнеш от живота, в който си бил роден. Можеш да избереш, да бъдеш творец на собствения си живот, можеш да пребориш навика, почвайки с нещо дребно и различно или просто като престанеш да действаш както досега. Вместо зрителя, който си, стани главния герой във филма на собствения си живот. Сътворявай го, решение след решение и стъпка по стъпка. Можеш, направи го!

   “Човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало”. 

   Какво означава това ли? Последните изследвания показват, че не гените създават болестите, а сигналите на средата стимулират гените, които на свой ред предизвикват болестта. Тоест, може да се предизвика стресово състояние и реакция само с мислене, следователно мислите ни могат да ни разболеят, и пак те могат да ни излекуват.

   Това е само първата стъпка, но тя ще даде шанс на нови перспективи, които неминуемо ще откриеш, стига да се оглеждаш за тях.