Какво споделят успелите жени за депресията и тревожността


1 min read


    Често когато изпитваме силна тъга или непреодолим страх, вярваме че никой не би могъл да ни разбере, че това което се случва на нас, не се е случило на никой друг. Чувството за отчаяние, несподеленост и безнадеждност  засилват преживяването и ни правят самотни пленници на собственото ни страдание. Най-честите симптоми при депресия са понижен емоционален тонус, намалена волева активност и песимизъм в съдържанието на мислите, а тревожността се проявява като емоционална напрегнатост, лесна възбудимост и очакване за нещо неопределено. Но можем да ги усетим и в думите на няколко успешни жени, които са открили сила в това да говорят за проблемите си.

Мара Уилсън – писател

„Винаги съм била неспокоен човек. Страдала съм от тревожност, борила съм се с депресия, имам и обсесивно-компулсивно разстройство. Тези състояния са ме съпътствали през по-голямата част от живота ми – и като дете, и като възрастна. Щеше ми се някой да ми беше казал, че е нормално  да си неспокоен, че не трябва да се бориш срещу това. Че всъщност колкото повече се опитваш да го потиснеш, толкова по-зле става. Това е страх от страха. Че е нормално да бъдеш депресиран, но това не трябва да се „романтизира“. Не е необходимо да бъдеш в депресия, не е необходимо да страдаш. Можеш да протегнеш ръка и да поискаш помощ.“ – Project UROK, April 2015

Джоан Роулинг – писател

„Имах склонност към депресивно настроение от доста ранна възраст.  Стана много страшно, когато бях между 25 и 28 години.  То е като липса на чувства, отсъствие на надежда, че някога ще се почувстваш по-добре. Много е трудно да го обясниш на някой, който никога не е преминавал през това, защото то не е „тъга“. Тъгата е... Аз познавам тъгата, тя не е нещо лошо. Тя е да чувстваш и да плачеш. Но депресията е тази вледеняваща липса на чувства, емоционална празнота. Това представляват Дименторите. Заради дъщеря ми отидох и потърсих помощ.“ – The Oprah Winfrey Show, October 2010

Ана Уинтур – редактор на списание

„Смятам, че психичното здраве е област, от която хората се срамуват... Не искат да говорят за него, защото се чувстват сякаш са се провалили като родители, притесняват се заради детето си  или искат  да го предпазят, което само по себе си е добра причина, но аз вярвам, че психичното здраве е нещо, за което трябва да се говори.“ – New  York Magazine, May 2015

Глория Стейнем – журналист, социален активист

„Плачех, когато се ядосвах. Тогава ставах неспособна да обясня защо изобщо съм се ядосала. После разбрах, че това е типично сред младите жени. Гневът се смята за нещо „неженствено“, затова го потискаме... докато не прелее. Виждах, че неспособността да говоря ясно и открито, караше майка ми да се чувства още по-зле. Това беше първият очевиден знак, който ми подсказа, че депресията е гняв, обърнат навътре. Затова при жените е два пъти по-висока вероятността за депресия.“ – "My Life on the Road", October 2015

Елизабет Гилбърт – писател

„След като бракът ми се разпадна, а драмата с Дейвид се задълбочи, започнах да проявявам всички симптоми на тежка депресия — загуба на съня, на апетита и на либидото, неконтролируем плач, хронични болки в гърба и стомаха, отчуждение и отчаяние, проблеми с концентрацията в работата... Когато си изгубен в тези дебри, понякога минава известно време, докато осъзнаеш, че наистина си изгубен. Възможно най-дълго се убеждаваш, че си кривнал няколко крачки встрани от пътя и че ще намериш следата всеки момент. Нощите се нижат една след друга, а ти още не знаеш къде си. Време е да признаеш, че си се отклонил твърде далеч от пътя и дори вече не можеш да кажеш откъде изгрява слънцето. Отнесох се към депресията, сякаш беше битката на живота ми и, разбира се, тя беше точно това... Толкова упорито се борих да спра безкрайния плач. Помня, че една нощ, докато се свивах в същия ъгъл на същия стар диван, обляна в сълзи и с все едни и същи тъжни мисли в главата, се запитах: „Има ли нещо, което можеш да промениш в тази сцена, Лиз?“ Единственото, което измислих, е да стана, все така разплакана, и да опитам да се задържа на един крак по средата на всекидневната. Просто за да докажа, че макар да не мога да спра да плача или да променя мрачния вътрешен диалог, все още не съм изцяло извън контрол — поне можех да плача истерично, застанала на един крак.“ – “Eat, Pray, Love”, February 2006

Майли Сайръс – певица

„Преминах през моменти, когато бях наистина депресирана. Случвало се е да се заключа в стаята си,  баща ми трябваше да разбие вратата, за да влезе. Имах много проблеми, като например, наистина лоша кожа, за което получавах подигравки. Но никога не бях депресирана заради начина, по който някой друг ме е накарал да се чувствам, аз просто бях тъжна. Всеки човек може да се възползва от разговорите с някого. Аз съм най-големият противник на лекарствата, но някои хора се нуждаят от хапчета и имаше време, когато и аз самата имах нужда от тях. Толкова много хора гледат на депресията ми като на неблагодарност, но това не е така - не мога просто да го спра. Винаги съм говорила открито за себе си. Вселената ми даде всичко, за да мога да помогна на хората да разберат, че не трябва да бъдат нещо, което не са, или да се чувстват длъжни да имитират щастие. Няма нищо по-лошо от това да бъдеш фалшиво щастлив.“ – Elle, April 2014

Елизабет Уъртел – писател

„Искам да уточня едно нещо за депресията. Тя няма нищо общо с живота. В хода на живота има тъга, болка и печал, и всички те имат своето време и сезон... и това е нормално – неприятно, но нормално. Депресията е съвсем различно нещо, тя представлява абсолютна празнота: липса на чувства, на интерес, на отговорност. Болката, която изпитваш в хода на една голяма клинична депресия, е опит на природата да запълни това празно пространство... Дълбоко депресираните са просто ходещи мъртъвци.“ – "Prozac Nation", 1994

Лена Дънам – актриса

„Има някакво очарование например когато гледаш пиеса на Тенеси Уилямс, където жената с психична болест носи кожено палто и се вози във файтон. Докато в действителност, жената с психично разстройство или жената, която се бори за душевното си равновесие е облечена в анцуг и носи тениска, която преди е била на баща ѝ и сега е покрита с остатъци от храна. Винаги съм била тревожна, но никога в такава степен, че да тичам 10 километра на ден и да разговарям безкрайно по Блакберито си. Моята тревожност е по-скоро такава, че казва: “Не знам дали ще мога да изляза тази вечер, утре вечер или дори в следващите 67 нощи.“ – Refinery29’s RIOT series, May 2016

Сара Силвърман – комик

„За първи път изпитах депресия, когато бях на 13... Не можех да бъда с приятелите си, не ходех на училище с месеци и започнах да получавам панически атаки. Хората в Лос Анджелис използват много често понятието „паник атака“, но мисля, че мнозинството не знаят какво е. Всяко вдишване е адски трудно. Мислиш си, че умираш. Ужасяващо е. Когато атаката свърши, депресията остава. Веднъж пастрокът ми ме попита какво е, казах му: „Сякаш страдам за вкъщи, но съм вкъщи.“ – Glamour, October 2015

Кери Уошингтън - актриса

За срещата с терапевт:

„Казвала съм публично, че за мен е много важно да се премахне стигмата относно менталното здраве... Мозъкът ми и сърцето ми са еднакво важни за мен. Не разбирам защо да не потърся помощ, за да бъдат тези два органа здрави като зъбите ми. Ходя на зъболекар, защо да не ходя на психиатър?“ – Glamour, April 2015

Кара Делевин - модел

„Това е нещо, за което не винаги съм била открита, но е голяма част от мен. Изведнъж ме заля огромна вълна от депресия, тревожност и себеомраза. Чувствата бяха толкова болезнени, че съм удряла главата си, за да се опитам да ги премахна. Никога не съм се рязала, но съм се драскала до кръв. Исках да изчезна...Най-лошото беше, че знаех, че съм късметлийка и тези желания за смърт ме караха да се чувствам още по- виновна... това е порочен кръг. „Как не ме е срам да се чувствам така?“. И се самоатакувах все по-ожесточено.“ – Vogue, July 2015

Брук Шийлдс – актриса

„Ако си мислиш, че страдаш от някаква форма на следродилно неразположение или имаш подобна медицинска история, не губи никакво време! Веднага потърси помощ… не се срамувай и недей да омаловажаваш начина, по който се чувстваш. Следродилната депресия е лечима и има много начини, по които можеш да се справиш с нея. Важно е да си запозната и да говориш за това как се чувстваш. Рядко преминава от само себе си и без да причини вреди. Помни, че следродилната депресия е извън твоя контрол.“ – Down Came the Rain, May 2005

Черил Стрейд - писател

„Никой няма да те предпази от страданието. Можеш да плачеш, да преяждаш, да гладуваш, да тичаш, да удряш или да отидеш на терапия. То просто си е там и трябва да го преживееш. Трябва да оцелееш. Трябва да минеш през него, да го обичаш, да продължиш напред и да станеш по-добър човек. Тичай, колкото бързо можеш, към посоката на своите най-добри и щастливи мечти, през моста, построен от желанието ти да се излекуваш.“ – Tiny Beautiful Things: Advice on Love and Life From Dear Sugar, July 2012