КАКВО СА КОМПЛЕКСИТЕ


1 min read


   Значението, което Институтът за Български Език към БАН отнася към понятието “комплекс” е: “Съвкупност, съчетание от предмети, явления или свойства, които съставят едно цяло; цялост.” Интересно за нас обаче е каква е етимологията на понятието в психологичния контекст. Кои са елементите на тази съвкупност, влияеща така силно на това, как човек преживява действителността? Как точно взаимодействат тези части в комплекса за например малоценност или вина?

  Понятието “комплекс” носи у себе си смисъл на завършеност, на взаимодействие между елементите, което му позволява да е в голяма степен самостоятелно и дори да стане относително независимо от външни обстоятелства. Цялост, способна да се самоподдържа и в определени ситуации от психологичния контекст, да противодейства на обективните доказателства за нейната несъстоятелност и нищожност.

    Как би изглеждало това по отношение на нашата душевност и какви са неговите елементи? Как човек сглобява психологическия си комплекс? Това са въпросите, върху които размишляваме тук.  

    Да вземем споменатия вече комплекс за малоценност, защото е един от най-популярните. Като цяло всички израстваме с чувството за непълноценност и това е нещо съвсем естествено. Не би могло да бъде друго яче, имайки предвид какво представляваме в началото на живота си и колко сме зависими от възрастните. В следствие на тяхното отношение – вербално и невербално, бихме могли да се почувстваме неспособни, безсилни, незначителни и пр. Докато само се чувстваме така всичко е наред, защото с помощта на родителите си човек може да надрасте това си усещане.  Мислите от подобен характер от своя страна могат да са предизвикани от чужди коментари или от наивни и грешни заключения, стресови събития, и т.н., и сами по себе си също са естествени за възрастта. За комплекс говорим, когато имаме определено чувство, подкрепено от мисъл или обратното, последвани от действие. Има чувства породени от мисли както и мисли предизвикани от чувства, кое е първо в момента не е от значение, важното е, че тази диада води до определено поведение. Тази реакция може да е вербална или невербална, включително би могла да е и бездействие. Въпросното поведение обаче обслужва справянето с емоциите и мислите, които са го предизвикали. Когато говорим за “комплекс”, в смисъла, в който го разглеждаме тук, става въпрос за негативни емоции, вярвания, убеждения и пр., които индивида има за себе си. Освен това, за да разглеждаме дадено състояние, поведение или нещо изречено като следствие на комплекс, който индивида има, са нужни и трите елемента. Наличието само на чувство, което обаче не води след себе си съответна мисъл и реакция не е комплекс, нито пък мисъл, която е без емоционален отзвук, а от там и поведенческо отражение не би могла да се разглежда като комплексно проявление.

    В нашето разбиране действителност и реалност не са синоними, а по-скоро сходни репрезентации на различни неща. Действителността е съвкупност от предмети, явления или свойства, достъпни за наблюдение за повече от един субект. Реалността от своя страна е интелигибилна величина – единствено мислима, функция на индивидуалното съзнание и съответно наблюдаема само от един субект. Невъзможността да бъде наблюдавана едновременно от повече хора ни ограничава да съдим за нея единствено по държанието на нейния носител (вербално и невербално). Както вече казахме поведението, е единият от елементите, формиращи комплекса, а то, от своя страна, е следствие от мислите и чувствата – другите две части от тази съвкупност. 

    Това каква представа ще изградим за себе си, до голяма степен зависи от семейството и културата, към която принадлежим и начина, по който те са ни научили да гледаме на себе си, на света и другите хора. И ако те – семейство и култура са част от действителността, то представите са част от реалността ни, където са и комплексите.

    Как човек сглобява психологическия си комплекс? Вече стана ясно, че само един от елементите не може да формира комплекса. Интересното е как го оформяме и съчетаваме трите разгледани елемента. Да продължим с “комплекса за малоценност”, тръгващ от чувството за безпомощност и незначителност на детето, което се ражда в света на великани и не притежава способността да е самостоятелно. Представете си сега, че това естествено за всяко дете усещане, бъде култивирано от неговата среда, която е да речем твърде взискателна, критична, не подкрепяща, емоционално дистанцирана, надменна, враждебна, агресивна и пр. Младият индивид, с помощта на своята логика, лесно ще събере две и две и ще заключи, че “не става”, че “не може да се справи”, че “е незначителен”, “сам и безпомощен”, че не може да промени или повлияе на абсолютно нищо както по отношение на света и другите, така и по отношение на самия себе си. Няма дете, което да не прибави отрицателни емоции към подобни мисли. Това най-вероятно ще предизвика определена реакция, търсеща облекчение, която с времето ще се превърне в обичайно поведение, целящо да защити личността му от враждебността на средата. Когато това се повтаря отново и отново триадата мисъл, емоция и реакция става все по-устойчива, и в крайна сметка се утвърждава като комплекс за малоценност. Така формиралата се цялост се превръща в крайъгълен камък в архитектурата на индивидуалната реалност. Ключов елемент със сериозно влияние по отношение на субективното преживяване на действителния свят, самите нас и възприятието на другите.

    Може да мине дълго време преди да осъзнаем, че действителността е нещо различно от реалността, която сами сме си създали, тя е придобита и то не съвсем доброволно, част от нашето съзнание. Комплексът е досадна добавка, която изкривява действителността по начин, който може да наруши психологическия ни комфорт, начина на мислене и поведение. Нещо, без което можем, но често не знаем как да се освободим от него. Като обувките, които сме носили там и тогава, като деца и обути в тях тук и сега възрастният в нас крачи криво ляво през живота, опитвайки се да преодолее днешните предизвикателства. Начинание, което често се оказва неприятно, а на моменти дори болезнено. То е културно обусловена и неадаптивна придобивка, която може да бъде премахната и от нас зависи да направим нужното, за да обуем подходящите обувки.