Защо да изберем когнитивно - поведенческа терапия?


1 min read


   Когнитивно - поведенческата терапия възниква като терапевтичен метод, през 60-те години на миналия век, разработена е от Аарон Бек – американски психиатър при работата му с пациенти с депресия. Бек осъзнава, че връзката между мислите и чувствата е много важна. Той открива, че хората не винаги са напълно наясно с тези мисли, но биха могли да се научат да ги идентифицират и да ги  назовават. Ако човек се чувства разстроен по някакъв начин, мислите обикновено са отрицателни и нито реалистични, нито полезни. Бек установява, че идентифицирането на тези мисли е ключът към разбирането на пациента и преодоляването на неговите трудности.

   Основните понятия, с които работи когнитивно - поведенческата терапия са:

  • Автоматични мисли – това са кратки мисли на ръба на съзнанието, които възникват внезапно, провокирани са от конкретна ситуация и често човек не си дава сметка за тях. Когато ситуацията, която ги провокира има смисъл на критично събитие, често тези мисли са с негативен оттенък, имат вид на когнитивни изкривявания (Глупавите грешки на умните хора) и предизвикват силна емоционална реакция.
  • Допускания и правила – това са вярванията, които определят начина, по който подреждаме и регулираме ежедневието си. Допусканията са условията, които човек поставя пред себе си и могат да звучат така: „ Ако се държа мило с партньора си, то ще бъда обичан“, „Ако съм перфектен в работата си, то другите ще ме уважават“. Правилата са всички „трябва“, които сме интегрирали в детството си и са станали такава част от нас, която ни служи като филтър, през който пречупваме реалността. „Аз трябва да съм добър, силен, успешен“, „Другите трябва да са искрени, подкрепящи, разбиращи“.
  • Основни убеждения – те са базисни и генерализирани вярвания за себе си, другите и бъдещето. Формирани са в ранното детство и с времето се превръщат в устойчиви черти на личността.

   Не е трудно да си представим, че попаднали в критична ситуация, когато допусканията и правилата за света и живота се провалят, напр. „Аз се държа мило и добре, но партньорът ми не го оценява“, „ Аз съм перфектен в работата, но шефът ми не е доволен.“ или „Аз трябва да съм силен, но в тази ситуация проявявам слабост“, „Другите трябва да са искрени, но бях излъган“, в тези ситуации се активират негативните основни убеждения, който имаме за себе си, другите и света: „Аз съм лош, слаб, провален“, „Другите са измамници, никой не ме разбира“, „Светът е несправедлив, страшен“. В такива моменти се отключват негативните автоматични мисли, които са съпроводени с преживяването на негативни емоции (гняв, страх, вина, тъга, срам). Те могат да доведат до дезадаптивно поведение или преживяване на неприятни телесни симптоми.

   Целта на когнитивно - поведенческата терапия е да научи човек да идентифицира дисфункционалните си автоматични мисли, да разбере как той участва в собствените си преживявания, как мислите влияят върху емоциите и поведението му и го въвличат в порочен кръг на негативни преживявания. Да го направи активен участник в решаването на собствените си проблеми, чрез усвояването на нови стратегии и умения за справяне, които да му помогнат да е по - адаптивен към реалността и асертивен в междуличностната комуникация.

   Когнитивно - поведенческата терапия  е краткосрочно, целенасочено, психотерапевтично лечение, което използва практически подход към решаването на проблемите. Целта му е да промени моделите на мислене или поведение, които стоят  зад трудностите на хората и така да променят начина, по който се чувстват. Използва се за лечение на широк спектър от проблеми в живота на човек, от затруднения със съня или проблеми в отношенията с другите хора, трудност при раздяла, до злоупотреба с наркотици и алкохол или тревожност, депресия и панически атаки и др..  Работи чрез промяна на нагласите на хората и тяхното поведение, като се фокусира върху мислите и вярванията (когнитивните процеси на човека) и как тези процеси се отнасят до начина, по който човек се справя с емоционалните проблеми.

   Когнитивно – поведенческата терапия не е изкуствено позитивиране на живота, а е базирана на доказателства терапия с дългосрочни ползи.