Емоционална Интелигентност


1 min read


Във вечната си борба с разума, чувството никога не е бивало победено1.

   Емоционална интелигентност - това е сравнително нова област на изследване от страна на психологията, въпреки че за първи път се появява още в трудовете на Чарлз Дарвин в контекста за важността от изразяването на емоциите по отношение на оцеляването и адаптацията. Интелигентността като цяло все още е енигма за науката и интерпретациите на понятието са различни. Може би обаче има нещо, което минава през всички тях като нишка и смислова допирателна, която поне отчасти обединява различните разбирания по този въпрос, и това е способността за адаптация към средата. Колкото по-интелигентен е човек, толкова по-добре се адаптира към действителността, била тя материална, социална или психическа.

Емоция

   Емоциите не са просто важен елемент от човешкия живот, те са жизнена необходимост, осмисляща нашето съществуване. Те са основен фактор в нашата мотивация, преценка и субективно преживяване. Въз основа на тях взимаме решения и оценяваме живота си като добър или лош. Тоест, ако се чувстваме добре всичко е наред и животът е прекрасен, ако сме тъжни, гневни или засрамени обаче, нещата се „скапват“. Знакът на субективното ни преживяване се обръща от положителен в отрицателен и животът може да стане кошмарен. Чувствата са част от нашето съзнание и то от по-древната му част. Нашият мозък чувства много преди да започне да мисли с абстрактните понятия, които имаме днес или по-точно мисли в чувства, от преди да започне да мисли с думи. Замислете се колко пъти сте действали емоционално, пренебрегвайки логиката, само защото сте се почувствали по определен начин – усетили сте, “че е така”.  Чувствата притежават мощ, способна да помете всяка мисъл – добра  и лоша.

Интелигентност

   Интелигентността често е разглеждана като сумарен количествен израз на способностите, определяни като индивидуални особености на личността, които са условия за успешното осъществяване на дадена дейност и разкриват различията в динамиката на овладяване на необходимите за нея знания, умения и навици. Според специалистите обаче не съществува единство по отношение на това кои са факторите или елементите на интелигентността и съществува ли такава въобще.


Някои от определенията за "интелигентност" са следните:

  • Способността да се решават задачи, да се прилагат принципи, да се правят изводи, да се възприемат връзки и зависимости.
  • Способността за абстрактно мислене и разсъждения с набор от различни съдържания и средства.
  • Това, което се измерва с тестовете за интелигентност.

     Може да се обобщи, че за изясняването на същността на интелигентността най-често се ползват два подхода. Единият предполага определянето ѝ посредством изследване на способностите и индивидуалните различия в сферата на мисленето, а другият е подчертано прагматичен и е базиран главно на тестовете за интелигентност Людмила Боянова психолог

Синергия

    Два от най-отличителните белега на човешкия род са разумът и ръката. За преимуществата на интелекта няма да говорим, понеже не мисля, че е нужно да се привеждат доказателства за неговата важност и човешката му неповторимост. По отношение на ръката обаче ще е добре да се замислим, защото тя също е уникална за хората, не толкова от анатомична гледна точка, (други видове също имат ръце) колкото от оперативна. Ролята ѝ,  в дизайна на нашето тяло, е по-различна като ние сме единственият вид, който може да противопостави палеца на останалите четири пръста. Именно синергията2 от това взаимодействие с противопоставящото  е в основата на нашата цивилизация. Точно както различните хора ползват ръцете си в разнообразни дейности и с различна успеваемост така и интелигентността е полезна на много места и в различна степен.

     Ръката е средството, чрез което интелектът е бил впрегнат в полза на индивида. Къде, по хранителната верига, щеше да е видът ни, ако не бяхме превърнали абстрактните си идеи в материални блага? Именно човешката длан и по-точно палеца в нея, е помогнал да материализираме въображението си.

     Друга причина за това сравнение, между съзнанието и дланта, е синергията, която и двете притежават. В разума това е взаимоотношението между мисли и чувства, а в ръката между палеца и останалите пръсти.

Емоционална интелигентност

   Да се опитаме да си представим емоционалната интелигентност като една “съзнателна длан”, чрез която да подобрим своята адаптация. Можем ли с помощта на тази “ръка” да овладеем психологическата си реалност и да я “впрегнем” в името на добрия си живот? Отговорът е да!

   Подобно на анатомичния захват и психологичния има своите пръсти, и макар, да ги наречем по различен начин, те са пет и в правилната им употреба се намира необходимата, за подобряването на живота ни синергия.

Легитимиране

Изразяване

Доумяване

Етикетиране

Регулиране

   Легитимиране; под този израз се разбира разпознаването на емоцията и признаването на нейното наличие. Ние можем да избираме какво да мислим, но не и какво да чувстваме. Не бихме могли да изберем, в кого да се влюбим, нито кога да ни е срам или какво да ни натъжава. Емоциите са реакция на събития или мисли и появата им става независимо от нас. Тоест легитимиране е: изпитваме емоция, разпознаваме я и приемаме нейното наличие.

  Изразяване; то има отношение към показването на онова, което чувстваме. Всеки ще се съгласи, че демонстрирането на емоциите може да доведе до объркване в събеседниците. Това е и причината може би в някои култури показването на емоции да е табу. Да се научим да го правим по адекватен и съответен на контекста начин ще ни помогне в оптимизацията, към която се стремим.

   Доумяване; разбиране на емоцията. В духа на нашите размишления е добре да потърсим смисъла на термина чрез неговия антоним. Интересното е, че в недоумението има изненада и може би това прави термина “доумявам” по-подходящо от простото “разбирам”. Тоест, ако термина недоумение съдържа изненада и почуда, то доумяването ги преодолява като, освен че включва в значението си разбиране, изключва учудване. “Разбирам без това да ме изненадва, защото съм легитимирал емоцията си и нейното съществуване не ме изненадва”.

   Етикетиране; наименование и още нещо. Във всеки етикет, освен името, присъстват и куп други данни за продукта. Ще останете озадачени от това колко много хора изпитват затруднения да назоват чувството, което изпитват в определен момент. Най-честите заместители на точното адресиране на емоциите са изрази от типа:  “разстроен/а съм”; “не съм ОК”; “не съм в настроение” и пр. Добре е да сме конкретни, защото когато назовем чувството, по-лесно ще определим произхода му и механизмите, по-които действа, както и евентуалните последствия и реакции, които ще предизвика, тоест ще попълним етикета му. 

   Регулиране; в моята “съзнателна длан”, в повечето случаи регулирането е палецът, даващ синергията. За разлика от анатомията ни, в психологията нещата не са така фиксирани и ключовият елемент може да бъде различен, в различните ситуации. Веднъж малкото, което е нужно може да се крие в разбирането, друг път в изразяването или приемането и легитимирането на нечия чужда емоция.

   Емоционалната интелигентност играе своята приспособяваща роля в живота на съвременния индивид, веднъж, подобрявайки адаптацията към собствените му чувства и втори път, оптимизирайки междуличностните му взаимоотношения и социалния контакт. Взаимовръзката между мисъл и чувство е сложна и комплексна, и поддържането ѝ е въпрос на деликатен баланс, изискващ нашето внимание. Тук е мястото да отбележим, че и другата страна на медала не е по-добра. Има проучвания показващи, че обикновено хората, които са способни да изключат чувствата си, при взимането на решения и да разчитат единствено на логиката, много често постигат ужасни резултати. Освен това, ако разгледаме някои случаи на Психопатия лесно бихме заключили, че липсата на емоции отнема човечността на индивида. С думи прости, чувствата са много определящи за живота ни. Не са нещо, което можем да пренебрегнем, без това да доведе до сериозни последици, били те положителни или отрицателни. Добре е човек да познава чувствата си, да знае какво ги предизвиква, до къде могат да го отведат и как да ги ръководи. Добре е, в името на оптималната си адаптация, да е емоционално интелигентен, да е ЛИДЕР на своя душевен живот.

А ти как чувстваш, как мислиш, как се адаптираш ...?

_____________________________

[1] Гюстав Льобон, “Психология на тълпите”

[2] Синергия (синергизъм) — съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки елемент (фактор). Ефект 1 + 1 = 3.